Позиции, истини, хора, лъжи, интереси, правила и липса на такива, провинения, добри постъпки, възмездия- и в целия този безпорядък се опитваме да намерим система, да създадем подредба. Глобално това е непосилна задача- не че трудностите някога са спирали човечеството- едни хора спират по някаква причина, други продължават и някак се отбелязва движение, напредък. Така във всяко общество и държава съществуват установени правила, чието спазване се съблюдава, а нарушаването им води до съответните санкции спрямо провинението и съдника на престъплението.
Справедливостта е крехко за осъществяване понятие. Намират се неимоверно много гледни точки и нито една напълно обективна, а точно такава е необходима за постигане на безпристрастие. Абсолютна справедливост между хората, наложена от тях самите, не може да има- ако нейно осъществяване е възможно, то би била необходима намесата на някаква трансцедентна сила (която също трябва да е обективна и безпристрастна). Осъществяването на справедливостта трябва да се търси и прилага, тъй като тя е свързана със запазването на свободата и личните права на човек. Висши институции, регламентиращи и контролиращи изпълнението и нарушението на реда, са законадателната и съдебната власт, но те отново не могат да се ползват от привилегията да са безгрешни. Въпреки тяхното съществуване и функциониране, в обичайния ход на битието извършваме действия или спрямо нас са отправени постъпки, които могат да бъдат определени като справедливи или лишени от справедливост.
В своя зародиш човешката природа е егоистична, водена от първичните си инстинкти и желания. Личността се развива с времето, поема различни курсове в своето пътуване към себе си, преживява кризи и излиза от тях- но как: ето това е важното. Някои хора, за съжаление, не откриват, че „щастието е в това да живееш за другите”. Превръщат се в себични, егоцентрични натури, стремящи се към собствено блогополучие, често материалисти, с понижена нравственост, които, съблюдавайки интересите си, не са склонни да съобразяват целите си и начините за постигането им с околните. Тук за справедливост няма дори намек, липсва вътрешното запитване кое е редно и кое не; съвестта е загубила позициите си или необратимо е атрофирала- вътрешният ни съдник е от съществено значение за разбирането на доброто, злото и богатата палитра нравствени категории между тях, чието правилно или погрешно осъзнаване води до съответното поведение, постъпки и последици в реалния свят. Не е редно нито да оставяме нравствените си стожери да загниват или да бъдат събаряни от индивид, група хора или обстоятелства, нито да позволяваме благоприятното развитие на пагубни за морала и обществото злочести явления. В областта на справедливото не могат да бъдат толерирани личните интереси, чието постигане подтиска и ограничава нечия свобода. Също така е важно справедливостта да се осъществява така, че когато отдаваме заслуженото на някого- било то в положителен или отрицателен аспект, друг да не бива ощетяван, пренебрегван или оправдаван неоснователно.
Когато човек предприема определени действия, то те неизбежно рефлектират по някакъв начин върху него като следствия от постъпките му. Това се дължи на прастарата и предълга причинно- следствена верига, по която се въртят светът и обществото ни. Въпреки многогодишния й опит, точността не е нейната сила. Често се превръщаме в свидетели или сами сме подложени на несправедливост и неблагодарност. Не е нужно голямо внимание към детайлите, за да бъдат открити уверения за заразилите света ни завист, злоба, лъжи и интригантство. Дори да звучи идеалистично и наивно, начинът за постигане на баланс, на хармония е чрез не по- малка доза човечност, отдаденост на нещо повече от нас самите, обич. За да е готов човек да се бори срещу цялата заливаща ни помия, трябва да се въоръжи с много, мноого търпение и вяра- „вярата в доброто и в човека”. При наличие на желание и постоянство, макар и нелеко, се откриват пътищата и се прилагат средствата за постигане на правдата.
Но в живота всичко е относително- включително правилното и доброто. Факт, който се дължи на сложните отношения на хората към света, хората към хората и връзките действие- последствия. Във взаимоотношенията си не можем да бъдем напълно безпристрастни, в емоциите си не можем да бъдем напълно обективни; но винаги можем и трябва да опитваме- нали имаме и разум; избираме на кого да вярваме, какви идеи да защитаваме, претегляме правилното и го отстояваме.
Законите предлагат нормативизиране в обобщени и типизирани обстоятелства, които не могат да съответстват на конкретния, частен случай. За тяхното прилагане според повелите на справедливостта по възникналите спорни въпроси съществуват съдилищата, където се търси оптималния завършек, правилният избор, въпреки че и представителите на отделните позиции, и самият съдия, длъжен да запази обективността на преценката си, не са способни да избягат от човешката си участ да бъдат пристрастни. Сред основните принципи на правната система е равенството пред закона- без това да зависи от социално положение и вероизповедание, което е част от идеята за справедливостта. Нейният образ играе въвеждаща функция по стълбищата и коридорите на обществения живот.
Етиката се отнася до вътрешната свобода на човек, а правото- до външната. Сърцевината, същността на правото е справедливостта, която се явява като мярка за социална свобода. Справедливостта организира хората, довежда до необходимата цивилизована форма на социума, за да е възможен и пълностоен животът в обществото. Наличието на справедливост е необходимата предпоставка за безконфликтното съжителство на хората, което позволява тяхното развитие, осъществяване на личността, реализиране на творчески потенциал, размах на душевни пориви, утвърждаване на ценности и в резултат- усъвършенстване на човешкото в личностен и обществен план. С ясното съ-знание за заложбите, които притежава, и отговорността, която носи, човек е способен и длъжен да отстоява правдата и справедливостта.
Ива Едуард Николова
ПГ „Найден Геров”
RSS 2.0